“Децата, чиито чувства са признати с любов през малките години, израстват емоционално непокътнати. Те знаят как да помолят приятелите си за помощ и как да подкрепят другите в нужда. Те търсят здравословни връзки, избягват побойници и избират доверени лица и партньори в живота, които са внимателни и мили. Уважение: Толкова важно, колкото и любовта.” - Харви Карп
В способността да разпознаваме, изразяваме и регулираме правилно чувствата си се утвърждава нашата емоционална интелигентност. Имайки се предвид сложността на усвояване на това умение при огромен процент зрели хора, се питаме как правилно да развием емоционалната интелигентност при децата. Същността на емоционалната интелигентност се базира на четири основни правила: самосъзнание, самоуправление, социално съзнание, управление на взаимоотношенията. И както сами се досещате, тези, на първо чете прости умения, са почти невъзможни за овладяване в късен етап, ако през ранните детски години не е заложено началото.
Защо емоционалната интелигентност е толкова важна?
Редица учени през последните години излагат в своите трудове последиците от липса на емоционална интелигентност, както индивидуално, така и социално. Емоциите, в по-голяма част са моментни и временни усещания, породенни от конкретна случка или фактор. Ключовият момент идва когато трябва да постъпим все някак с тях. Неправилното “третиране” на емоциите от ранна детска възраст предизвиква затруднение в осъзнаването и определянето на собствените емоции, което от своя страна повишава риска от поява на психосоматични заболявания. Невъзможността едно дете да разбира своите чувства не позволява да разбира и чувствата на другите,
което води до трудно изграждане на близки взаимоотношения в бъдеще.
Ролята на родителите
Лицата за подражание на всички деца са именно техните родители. Колкото и да ви плаши това, мили родители, в никакъв случай не означава, че трябва постоянно да се стараете да сте идеални. Скоба: Перфектни родители няма!
❖ От изключително значение е да бъдете откровени и искрени в отношенията си. Да се научите да споделяте с вашето дете какво сте изпитали, как сте се справили с тези емоции и респективно как сте постъпили в дадената ситуация е най-лесният начин да дадете пример. По този начин ще развиете навиците на детето, относно емоциите и справянето с тях.
❖ Важно е да говорите с децата си за техните чувства. Когато са гневни, или плачат, попитайте ги какво чувстват, защо го чувстват и в никакъв случай не избягвайте негативните емоции. Покажете алтернативни и безопасни начини, чрез които детето да се справи с гнева, като например да удари възглавницата, вместо братчето си, да накъса на парчета листове хартия, вместо да счупи нещо.
❖ Научете детето си да изразява с думи своите емоции. Това би станало най-лесно, отново чрез вашите помощ и пример. Когато дадена емоция се облече в думи е много по-лесно да бъде приета, осъзната и овладяна.
❖ Научете ги как да се справят с проблемите. Това е начинът, по който може да избегнете постоянното изпадане в истерии на детето.
❖ Научете детето си на съпричастност. В тази стъпка се корени значимостта на емоционалната интелигентност в социален аспект. Научавайки да разпознава собствените си емоции, детето същевременно трябва да се учи да разпознава и емоциите на околните. Научете детето си колко важно е да можеш да разбереш отсрещния и да се поставиш на негово място,колко ключова е толерантността, колко значимо е да помагаш и да позволяваш да ти помагат.
Емоционалната интелигентност е умението, което ще предпази вътрешният свят на детето и ще му позволи да расте здраво физически, психически и емоционално.
Автор: Периян Байрамова