/>
Раждането на детето несъмнено е едно от най-чаканите и значими събития в живота на едно семейство. Макар и изпълнена с вълнение, радост и нетърпение, появата на бебето поражда нови и непознати досега промени за неговите родители. Рутината, с която двамата партньори са свикнали се преобразува и коренно видоизменя, така че да напасне с нуждите и необходимите грижи за новия член на семейството. Много често тези промени влияят негативно на партньорските взаимоотношения. Непрестанните грижи и внимание, от които се нуждае новороденото отнемат почти цялото време на родителите, особено на майката. След определен период от време умората и безсънието надделяват, причинявайки раздразнителност, силна емоционалност, а понякога дори и стрес. Всичко това може сериозно да разклати отношенията между двамата партньори, превръщайки новия и труден за тях период в още по-мъчителен.
Връзката между майка и дете е една от най-здравите и силни връзки. Това е и основната причина тази връзка да измести на втори план връзката между родителите, след появата на бебето. Това, разбира се е напълно естествено, но често се стига до етап, в който двамата партньори спират да отделят внимание на връзката помежду си, която е от изключителна важност, за да се запази целостта и смисълът на семейството. Връзката, базирана на взаимоотношенията между мъжа и жената е синджирът, който държи семейството здраво и сплотено. Ето защо е необходимо двойката да си осигурява физическо и емоционално пространство за партньорските взаимоотношения, независимо че ще има периоди, в които това пространство няма да е голямо.
Може да се каже, че животът на една двойка се променя напълно след появата на тяхното дете. Отговорността, която поемат в новите си роли на родители измества почти всички останали аспекти от живота им, съсредоточавайки ги единствено и само върху бебето. При първо раждане голям процент от родителите се изгубват в своите страхове и нерешителност, защото не са сигурни дали начинът по който отглеждат своето дете е правилен. Естествено, като всеки друг родител и те желаят най-доброто за своето бебе. Това развитие на обстоятелствата обаче почти винаги дава неблагоприятен ефект върху психическото и емоционално здраве на родителите, а това води единствено и само до допълнително усложняване на взаимоотношенията между тях. Много от тези естествени и предвидими пътища на развитие на обстоятелствата не могат да бъдат избегнати, но винаги съществуват начини двамата партньори да успеят да запазят стабилността на отношенията помежду им.
Един от най-простите и изключително важни методи е комуникацията. Отглеждането на дете със сигурност не е един от лесните и изпълнени единствено с щастливи мигове периоди от живота на един човек. Той идва със своите трудности и перипетии, които няма как да не предизвикат промяна във вече устроения начин на живот на една двойка. Когато партньорите си споделят какво ги тревожи, какво не им харесва, какво желаят да се промени, така че да се почувстват дори и малко по-добре, те поставят проблема в позиция, в която ще той ще бъде чут, видян и решен между двамата. Алтернативата на общуването води единствено до напрежение и раздразнителност между партньорите, които могат да нарастнат в нещо много по-мащабно и пагубно за връзката им. Премълчаването на мисли, чувства, мнение и всичко останало, което двамата партньори са си споделяли до преди появата на бебето, би ги отдалечило във всеки един смисъл.
За да се запазят партньорските взаимоотношения е нужно двойката да си отделя време само за тях. Това понякога звучи дори невъзможно, но винаги могат да се намерят начини. В тези случаи роднините, приятелите, бабите и дори детегледачките биха свършили чудесна работа, така че двамата партньори да се насладят на романтична вечеря или разходка навън. Времето, прекарано с партньора е от изключителна важност за стабилността на връзката, без която нямаше да се появи най-важният човек в живота им, а именно детето.
Несъмнено още със своята поява детето се превръща в главен приоритет на своите родители. В повечето случаи майката е тази, която е на разположение през цялото денонощие. Негативният ефект от това обстоятелство може да се появи, когато тя прекалено много се вманиачи в ролята си на супер майка, игнорирайки изцяло бащата на своето дете и себе си. Истината е, че когато двамата партньори не могат да си дадат нищо добро, както на самите себе си, така и взаимно, то тогава няма как да дадат на детето си това, от което то се нуждае наистина. За да успее да се балансира новият начин на живот, партньорите не бива да забравят, че ядрото на семейството им са именно те двамата и в никакъв случай не бива да позволяват промените, трудностите и стресът да ги отчуждят. Често майките се чувстват неразбрани и неоценени, а бащите изолирани и изместени на втори план. Преди тези чувства да прераснат в значително по-голям проблем, партньорите трябва да се погрижат преди всичко за себе си, за отношенията помежду си, за изглаждане на неразбирателствата и разбира се за поддържането на топлите чувства и пламъка, който ги е свързал, за да създаде от тях семейството, което са днес.
Автор: Периян Байрамова