/>
Мама...човекът който би преобърнал света за детето си. Мама...човекът, който ни обича повече от всичко, още от момента, в който сме само точица.
За твоята неизчерпаема любов и всеотдайност, каквото и да кажа ще бъде малко, мамо. За твоите безсънни нощи, страха и болката, аз зная..не ти е било лесно, но ти си устояла...защото си майка. Ти си най-силният човек, когото познавам. Ти си човекът, способен с една целувка болката да заличи. Колко пъти лекувала си мамо, сърцето ми разбито с целувките си вълшебни. Ти си онзи слънчев лъч, който не залязва..и свети, и свети. Осветяваш моя път, за да мога да открия себе си. Мисля, че когато една жена стане майка, тя се променя не само физически...мисля, че се превръща в ангел на земята, готов да брани детето свое с живота си.
По трънливите пътища на живота
смело тръгваме да крачим ние, мамо..
защото знаем, че каквото и да се случи
до нас ще бъдеш ти, ще бъдеш наше рамо.
Когато ни боли или решим да се откажем,
нашите сълзи с усмивка бършеш, мамо.
Прошепваш ни красиви, мили думи и
със смелост изпълваш сърцата ни отново.
Когато паднем, разочаровани и огорчени,
ти подаваш ни ръка без колебание, мамо,
макар понякога, за да останем ние на крака
е нужно от себе си да се откажеш, мамо.
И зная...от колко ли неща лишила си се,
за да бъда това, което днес съм, мила мамо.
И колко ли мечти погребала си свои,
за да сбъднеш едничка моя само.
Благодаря ти, мамо, благодаря ти, че те има..
ти носиш мир и любов във душата си.
Човекът с непобедимата вяра и сила,
готов да премести планини за детето си.
Мила мамо...ти винаги ще бъдеш онзи непоклатим стълб в живота ми. Винаги ще бъдеш моят слънчев лъч. И колкото и да порасна, зная…че без теб ще се изгубя в своя път. За твоята усмивка, мила мамо...готова съм на какво ли не..защото с нея ме научи да обичам, и ще те обичам вечно - твоето пораснало дете.
Автор: Периян Байрамова